Спорът в цял свят днес е и бизнес, политика, икономика
Любомира ПЕЛОВА
Спорът в цял свят днес е и бизнес, политика, икономикаПървата българка - световен рекордьор в атлетиката Йорданка Благоева пред "Съперник"
-Госпожо Йорданова, каква е вашата оценка за представянето на България на Игрите в Пекин?
- Все още е твърде рано, поне според мен, да се правят кардинални оценки. Нека мине малко време, да утихнат емоциите, да можем по-безпристрастно да хвърлим поглед назад. Вече всички чухме коментарите в публичното пространство, че нашето 42-ро място и едва петте ни медала, сред които само този на Руми Нейкова е златен, е едва ли не провал. Но забравяме, че в Пекин имаше спортисти от 204 държави. Любопитно е, поне за мен, в икономическо отношение на коя позиция се намираме ние, тъй като в днешния глобален свят спортът не е просто спорт, той е и икономика, и политика. Говорим за провал, защото сме свикнали в едно не чак толкова далечно минало да вземаме много медали. Но забравяме, че те бяха в периода, в който имаше детско-юношески спортни школи материална база на изключително ниво. Днес това е само минало, за съжаление.
-Вашият коментар за отношението към спорта, адекватна ли е политиката към него?
-Нужна е ясна държавна политика по отношение на спорта. Трябва да се знае кои са приоритети в това отношение. И тръгвайки от тук, трябва да подобрим базата. България има талантливи деца, здрави деца и искат да спортуват, но за съжаление почти няма къде.
Вторият много важен за мен проблем са кадрите. Всички виждаме какви чудеса правят в цял свят български специалисти именно защото имат съответните стимули, база, материал, с който да работя, а той не е по-талантлив от българските спортисти и не на последното място - доброто заплащане там, което е основен стимул в днешния свят.
Веднага искам да подчертая и още един проблем, над който трябва да се работи сега, без загуба на време - спортът трябва да се върне в училищата и детските градини. Т.е. да тръгнем от най-малките и да градим пирамидата отдолу нагоре, а не както е сега у нас - една обърната пирамида, която просто се срути.
-Как ще коментирате с нищо незаслужената "касапница" по отношение на оценките на индивидуалните ни участници и националния ансамбъл в художествената гимнастика както на олимпиадата в Пекин, така и на всички световни и европейски първенства през последните години?
-Аз бих добавила и спортната гимнастика, и спортната аеробика. Аз в момента работя в тази сфера и с огорчение, но откровено заявявам, че и там нещата не са по-различни. Нека си спомним какво се случи с нашия Йордан Йовчев на олимпиадата в Атина...
Аз си позволих да заявя на председателя на Международната федерация по аеробика, че всички тези спортове, в които има субективна оценка, нямат място в олимпийското движение. Защото тук корупцията вече е много голяма. Спортът е политика, спортът е икономика и ние сами станахме свидетели на това, което се случи. Нашите момичета играха перфектно, но лобито на някои държави е толкова силно, че ние винаги сме "абонирани" за четвърто - пето място в най-добрия случай и лично аз на моите момичета, сред които има и световни шампиони, и медалисти, повтарям непрекъснато, че трябва да са десет класи над другите, за да могат медал. Ако си на същото ниво като това на конкурентките, отиваш автоматично четвърти ли пети. Затова, въпреки че съжалявам, че си позволявам да го кажа, защото и аз работя в един такъв спорт, но съвсем отговорно пак заявявам - тези спортове нямат място в олимпийското движение. Въпреки че е много жалко. А трагедията е в това, че не можеш да обясниш на децата...Ние, възрастните, по някакъв начин го разбираме. Но на младите, които бленуват за злато и по цял ден са в тренировъчните зали и не знаят почивка, лишават се от личния си живот, посветили са се изцяло на спорта, не можеш наистина да обясниш какво и защо се случва.
-Как ще коментирате последните допинг-скандали?
-Това е една изключително тежка и трудна тема. Вие сутрин ставате и пиете едно или две кафета, без да знаете, че това също е допинг. Всеки трениращ по три пъти на ден спортист се нуждае от възстановяване. Жалко, че още от мое време не се намери държавна политика, която да отдели достатъчно средства и да бъде направена една качествена лаборатория, да бъде изграден качествен екип, който да работи по проблема и най-важното - да знае как да се реагира в такива моменти. Вие всички виждате - няма държава, в която да няма хванати с допинг спортисти, тъй като спортът е вече, както каза бизнес, политика, икономика.
В същото време в публичното пространство недопустимо се изговориха твърде много неща, на които мястото не беше там. Става дума и за волейбола, и за щангите, и за атлетиката. Не съм съгласна, че треньорът на Даниела, трябва да се занимава и организаторска дейност, да е и лекар и т.н. това не нито негово право, нито негово задължение. Държавата трябва да направи така, че треньорът да си върши своята работа, а да има екип, който да поеме останалите ангажименти. Сега българските треньори са специалисти едва ли не по всичко и се чудят как да се оправят. Ето ви още едно доказателство - само два дни преди фаталната за Даниела проба, тя е проверявана в нашата лаборатория и тогава не е имало никакви проблеми. После изведнъж те стават факт...
Друг въпрос е, че на нас винаги ни орязват крилцата пред олимпийски игри. Ако си спомняте, хванаха целия гръцки отбор по щанги с допинг. Но понеже са по-богата държава, извадиха 500 000 евро, платиха си и ги пуснаха да си състезават. Тогава къде отиват малките държави като България, които нямат възможност да платят половин милион?
Проблемите в спорта са много и аз се надявам, че в близко бъдеще политиката по отношение на масовия спорт ще бъде променена коренно, защото за мен образованието и физическата дееспособност на младото поколение са основата на бъдещето на България и ние всички трябва заедно да направим необходимото, за да намери страната ни своето място в Европейския съюз, да бъде уважавана държава и да не се случват повече неприятни неща като тези, които помрачиха последния олимпийски цикъл.
-Как ще коментирате това, което се случи в Ковачевци ?
-Вероятно има много причини за отсъствието на Руми, която аз лично, като семеен приятел и като представител на политическа партия ГЕРБ и Жени-ГЕРБ дойдох да поздравя, затова не мога да съдя, без да съм запозната с тях. Все пак звездите затова са звезди - те трябва да стоят над някоя неща, които биха обидили обикновения човек. Но понякога е нужно повече време, за да узрее човек, да почувства тежестта, но задълженията на славата.
Аз лично никога не съм била огорчена, въпреки че е имало защо - заради това, че баща ми е бил член на БЗНС "Никола Петков", никога не ме направиха нито спортист №1, нито Герой на социалистическия труд. Човек би трябвало да надживява тези неща, но Руми и съпруга й са още твърде млади...Може би ще поговоря с тях като се видим, но пак казвам - не мога да съдя, не желая и да коментирам.
