Започва Страстната седмица. В християнския свят тя има особена символика. В българския свят – още повече.
Защото страстите, които и досега са опъвали нервите на българина, продължават рутинно. При нас всяка седмица е Страстна, защото всяка седмица страдаме. Даже и да не сме християни. Въобще Иисус е далеч по-добре. Страдал е само няколко дена и после е възкръснал. А нашето страдание не само, че няма край, но и никой не ти гарантира възкръсване. Гарантира ти само тежък живот – къде по-дълъг, къде по-къс.
Въпреки това ще се опитаме да се направим на вярващи християни и ще спазим традицията – ще преминем през всички процедури на канона, та белким поизчистим малко от греховете си. Това, последното, и сами не си вярваме, че ще стане, но сме длъжни да опитаме. Щото нашето страдание се е превърнало във втора природа, а пречистването го схващаме като великденска уборка на боклуците.
Надеждата е, че Страстната седмица ще бъде по-малко страстна откъм небиблейски емоции. През библейските вече преминахме и направо завиждаме на Иисус.
