Покрай светлия празник на буквите и духовността се разгоряха страсти, досущ като ония, с които прадедите ни са бранели духовната ни идентичност. Стигна се даже и до кръвопускане, за да бъде аналогията пълна. Така внесохме традицията в съвременността и се потопихме в атмосферата на борбите за национално освобождение.
Пак пишем история. Грозна, долнопробна, но история. Та нали някои точно затова се бият- да влязат в историята. Заедно със себе си обаче вкарват цяла България в мръсната история на собственото си политическо дребнотемие, че нищо чудно скоро да търсим новите възрожденци, които да ни освободят от игото на етническото насилие. Така простотията освети празника на буквите и остави в дълбока тъмнина етническия и верския мир.
България повече от всякога се нуждае от буквите на европейската цивилизованост.
И от тъмница за любителите на срамните боеве.
