На фона на всенародния патриотизъм, постигнат в дните на национален траур след трагедията в Кербала, подписката за 100 евро командировъчни дневно на бойците ни хвърли в смут радетелите на чистата кауза. Второто писмо-извинение окончателно обърка мислите на и без това обърканите ни военно-политически стратези. Значи цената на каузата първо бе фиксирана на 100 евро дневно /лани искането бе за 100 долара, но щатската валута се сгромоляса/ , обаче щом давате по 80 долара няма да ви ги откажем, размислили нашите рейнджъри като на ориенталски пазар. Кореспонденцията приличаше повече на детска игра на война в стил “дай си ми доларите, за да не ти върна калашника”, отколкото на проява на боен дух и морални ценности.
Това обяснява може би и защо го докарахме до национален траур в дни на евтин долар и още по-евтина кауза.
