Има казуси, които сплотяват народа. За перничани това е Топлофикацията. Когато има парно – всичи реват, че е скъпо. Когато няма – всички реват защо няма. Когато има, но е слабо – всички си плащат скъпо за мърморенето.
Перник отново проби в информациония поток като единственият град, който може да издържи зимни студове без централно парно. Почти като Ленинград на немската блокада. Което значи, че пернишката кауза е справедлива. И като има, и като няма парно – народът се вълнува. А както се знае, вълнението поражда топлинна енергия, не по-слаба от тая в котлите.
И друго доказа Перник – че сме единственото изключение в Евросъюза, за което не важат екологичните стандарти. Четвърти блок е стар, но върши работа. Още един повод да бъдем горди с направеното. И да минем на четвърта скорост през всякакви бюрокритични формалности и сертификати за качество. Щото петата скорост заяжда, а и парното на пернишкия голф двойка духа на студено.
