В момента сме на ръба, демек на гръцката граница. Както се казва в един тъп лаф, ако днес сме на ръба на пропастта, утре ще направим крачка напред. Премахването на границите в Европа обаче ни лишава от удоволствието да пресичаме гръцката граница контрабанда. Минаваме си като в своя територия.
Това не се отнасяше по време на тракторната стачка, но за финансовата криза пасва идеално. Всичко живо се плаши с Гърция. Гръцкият сценарий вече носи кошмарни сънища. Разликата е, че у нас няма толкова модерни трактори, колкото в Гърция, които да запречат границата. И няма толкова евтини хотели като там, които да вдигнат цените. И най-важното – у нас няма маслини, които да берат гръцките безработни, ако се обърне палачинката.
Така че лелеяната доскоро Гърция, към която тичаха през глава бизнесмени и бачкатори, вече изглежда като бойно поле, от което жив няма да се върнеш. Досега се молихме да се поевропейчим, сега се кръстим да не стане като в европейска Гърция. И без това няма граници.
