ЯВНО КМЕТОВЕТЕ НА ОБЩИНИ ОКОЛО ВИТОША ИСКАТ ДА ДОКАЖАТ колко прав е бил шопът, като е спуснал навремето крилатия лаф „От Витоша по-високо нема, от София по-убаво нема”. Градоначалниците ще правят, ще струват да спасят от витошките територии поне това, което все още е спасяемо от хищните зъби на багерите. Щото Витоша може да не е Банско, обаче ще стане по-мръсна и от Слънчев бряг, както върви заселването й. Та всяко селце и паланка, в които до вчера нямаше ток и пътища, днес се пише курортно селище в очакване някоя мутра да купи парцел, да вдигне бардак и да изкопае басейн. Така природният парк бавно и полека се превръща в сборище на разни хора и в сметище на още повече хора. Чистият въздух и боровата гора, както и бистрата вода остават за народното творчество. Ако общинарското творчество се справи с проблема, поне някое следващо поколение може да напише пак песен за Витоша не като за СПА център, а просто като за планина и гора.
ГОТВЕНОТО ОТ 22 АПРИЛ ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ КРИЕ ОПАСНОСТ да не си свърши работата за един месец време, както е планирано. Като знаем колко народът обича чистотата около себе си, не месец, а година няма да му стигне да изпълни обществените си ангажименти. И други години всичко става зорлем работа. С кандърми, призиви, нагледни материали и личен пример на ръководителя. Което през едното влиза, през другото излиза. А и тоновете боклук, заринали се в нерегламентираните сметища, ще глътнат повече пари, отколкото са похарчени за лицензираното сметище. Има и друга опасност – това, което се почисти през първите дни, да се компенсира чрез замърсяване в следващите, така че на финала да се окаже, че е преливано от пусто в празно.
