Преди няколко дена един твърде мускулест човек откри мача за световната титла по шахмат. Оня ден един също доста мускулест човек – Христо Стоичков, направи политико-икономически анализ на ситуацията в България и конкретно в Сливен.
Така е у нас. Където трябва акъл – идват мускулите. Както и обратното. Удивителна е способността на някои хора да не си знаят гьола. То вярно, атракция са, смешки правят, обаче освен майтап трябва и акъл. Свободата на словото се схваща като свобода на бицепсите. Та по подобие на един бивш вицепремиер и сега може да се каже за Данчо Лечков: „Егати кмета, щом Стоичков му е фен.” Още по-силно това важи за Веско Топалов – егати шахматиста, щом мистър Олимпия схваща играта само като местене не фигури.
Така са се разместили фигурите на небосклона, че всеки участва в интелектуалния труд на нацията предимно с физиката си. Някои люде явно са генно модифицирани, та акълът им е в мускулите. Защо е така – никой не ти казва. Просто няма кой да го измисли…
