МНОГО АГЪНЦА СА ЗАБЛЕЯЛИ ТИЯ ДНИ ПРЕДИ ГЕРГЬОВДЕН. Едни блеят преди заколението, други превантивно, а трети, щото имат овча природа. За пустия празник се изприказваха толкова неща, сякаш ще отиваме на велики пости, а не на сочно чеверме. Всичко се върти около агнешкото, сякаш прабабите ни все агнешко са яли, та са ни направили хора. Било австралийско, било гръцко, било македонско – какъв им е проблемът на патриотите. Сякаш ще разговаряме с него на родиния му език, а няма да го получим разфасовано в найлонов чувал. И мъка, мъка по родното животновъдство. Така е като оставиха фермерите да дюдюкат на жълтите павета в чакане на субсидиите, докато агнешкото малцинство вършеше друга работа. Как и да е ще го преживеем. Без агнешко можем, с криза не можем. Чудно само как не забраниха мръвката с постановление, щото развращава народа. Та агнешко по време на криза си е направо пир по време на чума. Затова да не гледаме печатите по бутовете, а да се стараем да не ни подпечатат визата за друго, по-приятно място за живеене. Където блеят по-малко агнета, особено тия от овчата природа.
НЕ ИМ ВЪРВИ НА ХИЖИТЕ ПО НАШИТЕ КРАИЩА. НИКОЙ ГИ НЕ ИСКА, та цял куп процедури им се изписват дано кандиса някой да ги наеме. И тук въпросът не е толкова в парите, колкото в материалната база, която, ако остане така още някоя друга година, ще върши работа само като строителен материал. Кралевдолската хижа отново си търси собственика. Само да не стане като лани? Уж всичко беше наред, а накрая се разъхна системата, та планинарите вече загубиха вяра, че един ден ще има къде да приседнат на лятна сянка и зимна топлина. Превръщането на хижите в кръчми ги доведе до съдбата на кръчмите – половината фалираха, а пернишките – всички. Ако и сега не се спаси хижата – трябва да се търси нов Алеко, който да възражда туристическото движение.
