ЗА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД СЕ Е ПИСАЛО МНОГО. Цели научни трудове, като се почне от Иван Хаджийски и се свърши до Марко Семов, лежат в престижните домашни и обществени библиотеки. Особено за прословутото гостоприемство и сърдечност. Такава християнщина е обзела и двамина старци от Горна Диканя, които сега чакат някой нов народопсихолог да ги употреби като христоматиен пример. Че по време на криза да си разтвориш широко не само сърцето, но и къщата, това не е по силите на всеки. Трябват си някои извечни добродетели. Та така и тия двамата, водени от трудно обяснимо милосърдие, съчетано с любов към ближния, не само че платили предварително услугата, но и показали домашната си уредба на неочакваните гости. Така се живее в Горна Диканя – без скрити пари и помисли. После обаче излиза, че явните пари стават скрити от друг и вече никой не може да ги открие. За спомен остават само прословутите добродетели, благославяни от айдуците, които и без да са чели Иван Хаджийски и Марко Семов, много вярно са напипали тънката струна на традиционния българин от село. Остава само топлината на домашното огнище, с която ще ги грее новозакупеният кюмюр в зимните нощи, когато спомените за човещинката топлят сърцето.
ДНЕШНАТА МЛАДЕЖ ЗАПОЧНА ДА ЗРЕЕ МНОГО БЪРЗО. ТАКА Е, КАТО ИМ СЛОЖИХА задължителни матури, та ги направиха момчетата мъже, а момичетата жени още на 18 години. И ако навремето за 18-годишните имаше казарма, където да възмъжават, днес има политика, където също да възмъжават. Един 18-годишен юнак от Долна Секирна, след като вика от 1 до 12, сега почва да вика от 1 до 1 и половина, колкото е остатъкът от кметския мандат, за който се е кандидатирал. И абитуриентите си знаят цената. Училището наистина е ковачница за кадри. Като няма АОНСУ – всяка гимназия е АОНСУ.
