Войната за отпуските се пренася по горните етажи на властта. Ако правилно сме разбрали, правителството иска всички да почиват, а президентът смята, че може и да не почиват. Ветото се превръща в ябълка на раздора, от която никой няма да се нахрани. Най-много ябълката да се окаже отровна като в приказките.
Най-интересното е, че никой не схваща отпуската като заслужен отдих след тежък труд. За всеки тя е просто едно задължение, което носи повече досада, отколкото релакс. И съвсем по ленински трябва да се зададе въпросът :”Кому е изгодно?” Щом половината администрация може да почива с месеци наред – да я съкратят. Няма отпуска – няма проблем. Ако отпуските останат за след три години, тогава съкращенията да станат тогава.
Цялата държава е в отпуска с изключение на говорителите по темата за отпуска. И никой не пита кой ще работи.
