Един месец ни беше достатъчен, за да разберем, че световните първенства не са за всеки. По- скоро не са за нас. Затова и сигурно по Божията воля не се класираме.
Отмина големият мач. За него ще се говори дълго. Щото такива световни изяви сливат спорт и мъжество, воля и енергия, майсторство и дух. Това не е просто игра, а начин на живот, борба, народопсихология. След такива мачове всички са на върха. Победителят обира лаврите, но победеният носи достойнството на равностойния съперник. Битката е за много мъже, които благородно се прегръщат, дори и през сълзи.
България погледа един месец, покоментира и видя, че на такива форуми сме най- добри като зрители. Понеже умеем да гледаме кусурите на другите, да анализираме творческите им планове, да им припомняме историята и даже да се учим. Поне на думи. След Световното остава утехата, че поне бяхме добри зрители. Които на всеки четири години поумняват по малко, но не съвсем.Просто запазваме добрата си зрителска форма за другото Световно...
