Пред чудотворната икона в Пловдив се заформи здрав бой. Така е. Благочестивият българин знае, че иконата помага, но боят помага по- добре. Лечебните свойства на юмрука също са проява на божието милосърдие. С ритници, лакти и кавги се укрепва вярата в доброто. Пловдив даде нагледен пример, че храмът е отворен за всеки. Пред божието чудо всички са равни, особено биячите.
С ръкопашната схватка под тепетата чудесата стават с едно повече. Друго си е да се биеш пред чудотворна икона. Господ те гледа и ти дава още сили да продължиш започнатото дело.
Какво по- естествено от бой пред икона? Та нали именно побойниците са истинските икони на днешна България? Даже Брюксел се кръсти пред тях.
Това обяснява защо всенародната любов към чудотворните икони не секва- като отнесеш боя и вече си друг човек. Прероден, одухотворен, умствено изцелен. И си щастлив, сякаш Богородица Троеручица те е млатила и с трите си ръце.
