Не стана много ясно по каква работа българското и гръцкото правителство трябваше да заседават заедно в резиденция Бояна, обаче е повече от ясно, че от гърците акъл не трябва да взимаме. Особено на правителствено ниво. Какво чак толкова нашият премиер се е влюбил в гръцкия си колега, та го хвали под път и над път?
В момента цялата дандания на Европа, ако не броим технопарада в Германия, се е концентрирала именно в южната ни съседка. За какво толкова се фукаме с българо-гръцката дружба, след като ежедневно гледаме византийския сеир? Какъв ли пример може да ни даде държава, която повече стачкува, отколкото работи и в която бензинът изчезна като в Югославия при ембаргото?
Да не говорим, че и по историческия петролопровод Бургас – Александруполис имаме две мнения по въпроса, които заглаждаме с криви усмивки. Ако гърците ще са ни пример за подражание – мерси! Ние сме били по-гърци и от самите тях, та няма нужда да черпим от челния им кризисен опит.
