ПО НЯКАКВО ЛЮБОПИТНО СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ДВА БОЯ с главни действащи лица мъжката част на семейства ни карат да се замислим върху някои социокултурни проблеми. Че обществото вече се формира на принципа, известен от векове, че семейството е градивната клетка. И ако има градивен бой - да е на фамилна основа. Така бащи и синове се млатят от един отбор срещу единични противници. В тия истории може да има и друг подтекст – че хората се самоорганизират, понеже нямат вяра на Гражданска защита и полицията. Демек, правят си нещо като семейна милиция. В исторически план това означава връщане на феодализма. А като гледаме как се развиват икономическите и политическите взаимовръзки в днешна България – феодализмът е на една ръка разстояние и на една година след изборите. А и разбиването на някои силови групировки явно също е аргумент в полза на семейните бойни бригади. Преди беше лесно – оплачеш се на мутрите и срещу скромно възнаграждение раздадат правосъдие. Сега понеже няма мутри бащи и син заедно теглят колата на обществената справедливост.
В ЕДНО СА ПРАВИ ОТ КНСБ – ЧЕ НА МАГИСТРАЛА „ЛЮЛИН” ИМА МЪРТВИ ДУШИ. В последните няколко години там наистина загинаха десетина души, което прави тази магистрала най-мъртвата в България. На мъртъвците – лека пръст, обаче друго нещо – по-съществено тревожи синдиката – че в стола на „Мапа Дженгиз” може да влезе да се наобядва всеки, даже по два пъти, и то без да плаща. Къде е тук проблемът, пита прогресивната българска общественост, забравила, че това беше една от въжделените мечти на комунизма. Другата е, че жените ще са общи, но с построяването на магистралата и тоя проблем ще се реши. Затова да не се кахъри синдикатът, че някой яде на аванта. Тоя социална придобивка явно е извоювана от синдикатите край Босфора и просто плаче за обмяна на опит.
