ТИЯ ДНИ КАТО МОКРА ВРЪВ СЕ ПРОШМУЛИ НОВИНАТА, ЧЕ 44 ПЕРНИШКИ ФИРМИ имат да дават 45 милиона лева на данъчните. С което държим убедително шампионското звание в Югозападна България. От информациите не става много ясно нито кои са тия фирми, нито дали ще върнат парите. На първия въпрос отговор изобщо не трябва да се чака, а на втория отговорът е по- скоро "не". По- важното е друго. Математически всяка фирма от Клуб 44 дължи средно по милион, а една- два. Което би следвало да означава, че в нашия край се развива трескав бизнес, щото неплатените данъци сигурно са реинвестирани в разширяване
на производствените мощности и разкриване на нови работни места. Та по тая причина статистиката ни отрежда едно от първите места по ниска безработица и средно място по високи заплати.
Защо ли обаче някой не се сети имената на тия 44 фирми да бъдат прочетени тържествено от трибуната на предстоящия Ден на града, та хората хем да ръкопляскат, хем да знаят при кого да търсят работа, ако случайно фирмата, в която работят, си е плащала редовно данъци и осигуровки и по тая причина е фалирала.
ПЕРНИШКИТЕ МИНЬОРИ ВИНАГИ СА ПИСАЛИ ИСТОРИЯТА НА ТОЯ ГРАД, продължават да я пишат и сега. Краят на август 2010 година трябва да се отбележи в летописите като първата година без миньорски празник. Което е симптоматично с оглед бъдещето на тая мъжка професия. Дотам се докараха нещата Мината да няма на кого да си продава кюмюра. Егати и пазарната икономика. ТЕЦ- ът не може да си вземе парите за топлото, Мината не може да си намери партньори за търговия. И цялото пернишко човечество си остава както без миньорски празник, така и без топла вода. Впрочем, подозираме, че догодина по това време ще отразяваме миньорски празник. И то хубав празник. Тогава ще е започнала предизборната кампания и денят на миньорите ще се впише идеално в столетната празнична традиция.
