Частица от Честния кръст, на който е бил разпнат Иисус, се разнася из Югозападна България. Нищо лошо – докато има вярващи, ще има и частици от кръстове. Удивителна е способността на народа да се хваща за сламката, в случая за дървеното парче. В криза винаги е така – надеждата замества насъщния. А още по-удивителното е, че мнозина си вярват. Като го видят или като го пипнат, ще си решат проблемите и ще се оправят.
Фамозни шествия бележат едно малко непонятно духовно издевателство, на което са подложени миряните. Гледаш мъката на екрана и ти става още по-мъчно, че на тия хора им е останала някаква вяра. Честният кръст може да е някаква символика, но днешният ден не иска само това. По дяволите отива прословутата прагматичност на българина, която го сродява повече със земята, отколкото с илюзиите. А нашите илюзии за честност отдавна са отлетели като душата на Иисус, която едва ли е запечатана върху дървеното парче от Честния кръст.
