В момента цяла България е една огромна болница на края на града. Според някои болницата е от тия специалните, дето се лекуват пациенти с психически отклонения, но това е въпрос на тълкуване. Важното е, че здравето става център на внимание на цялата прогресивна общественост, по-точно психическото здраве.
Ситуацията е наистина като в лудница. Докато имаше министър – имаше проблеми. Сега няма министър и пак има проблеми. На този въпрос и лудите не могат да отговорят – с министър ли е по-добре или без министър. Щото се е видяло, че здраве няма, както и болници. Докато се реши каква да е реформата, от здравните заведения може да останат само стените.
А дотогава душевно болните ще се радват на градска отпуска, при това безсрочна. Премиерът може и да свърши работа за една минута, като уволни Борисова, но българската болница и след година ще си бъде мътна и кървава с ръждясалия скалпел на недоправената реформа. Дереджето е такова, че всеки е болен до доказване на противното. Както и че всеки е луд до влизането си в болницата на края на града.
