КАТАДЖИИТЕ ДОБРЕ ЗАПОЧНАХА АКЦИЯ „ПУШЕК” СРЕЩУ АУСПУСИТЕ НА АВТОМОБИЛИТЕ, но ако бяха я провели оня ден в центъра на Перник, сигурно щяха да се отровят и те самите. Половин град мирише на асфалт и нафта, и то как мирише. Активното строителство на централната градска част, комбинирано с влажното време, създава усещане за минувачите, че се намират в асфалтова база и автосервиз едновременно. На тия работници трябва да им дават по кило кисело мляко всеки ден като противоотрова. Както и да е. Важното е работа да се свърши, а за екологичните акции все ще се намери време.
ПОЧТИ Е СИГУРНО, ЧЕ ЕДИН ДЕН МОЖЕ ДА ОБЯДВАМЕ В МЕХАНА „КРАКРА”. Засега този ден е твърде далеч във времето, но завесата леко се вдигна, след като зам.кметът на Перник обясни, че фирма е обещала да вдигне от руините култовото някога заведение. Тъкмо увеличаващият се поток от туристи покрай крепостта ще има къде да сгъне залък на две и да опъне две – три бири. Има обаче реална опасност заведението да обере клиентелата на крепостта, щото неговите екстри са далеч по-впечатлителни, отколкото камъните отгоре. Затова да не се прекалява с гастрономическия туризъм, а да се комбинира с културния едно към едно.
НОСЕНЕТО НА ЗЛАТНИ ЛАНЦИ ПОСРЕД БЯЛ ДЕН В ЦЕНТЪРА НА ПЕРНИК ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАНИ. Както забраняват паркирането, така да забраняват и ланците. И едното, и другото излизат скъпо. Паркирането е скъпо, когато те глобят, ланецът е скъп, когато ти го откраднат. Втората случка се случила на местна дама, която имала нещастието да се окаже в неподходящ момент на неподходящо място. Обрали я като стой та гледай. И ни дума, ни вопъл, ни стон. Затова като минаваме през площада, да си подбираме тоалетите и аксесоарите, щото ценители на красотата дебнат отвсякъде.
