Вчера Перник беше веселото село на България. Използваме този езиков каламбур, взет от друго място и с друга цел, и го прилагаме едно към едно за родния си град на неговия празник.
Че беше весело – весело беше. И заради променливото време, което пет пъти ни даваше слънце и още толкова дъжд, и заради качествената програма, която вдигна настроението на малки и големи, и заради традиционната доза тържественост, с която всеки е свикнал. А и няма нищо обидно да наречем Перник село. Ако ще се гордеем с корените си – те са именно там, в село Перник до преди 1927 година.
Перник се стори доста весел и на президента Първанов, а неговата дума в тоя град се слуша. Видя му се и почти красив, като онова село, за което стана дума в началото. Дали тези думи са от патриотизъм, от дипломатичност или имат някаква връзка с истината е отделен въпрос. Главното е, че перничани се прежалиха в локвите и дъжда и масово се стекоха на традиционната общоселска сгледа.
