Ето защо България никога няма да стане президентска република – всеки се дърпа от президентския проект, сякаш участието в него е форма на наказание, а не на политически имидж. Една сюрия народ бяха изтипосани като бащи на „АБВ”, но твърде скоро почти всички решиха да изтрият имената си, сякаш са ги сложили на стената на позора. Или на стената на плача…
Впрочем, много плач пада около тоя проект. Плачат душманите на Първанов, понеже трябва да има щатни оплаквачки за всичко ново. Плачат и приятелите на Първанов, понеже не им дават да се радват. И така до 11 ноември. След което плачът ще стане още по-масов и ще избие на вой. Иде зима и воят на глутниците ще става все по-отчетлив.
След като не остана известен човек в проекта „АБВ”, остава да се сбъдне библейското, че последните ще станат първи. В това им е шансът. Да се запишат световно неизвестни личности, та утре отреклите се да им завиждат и за кариерата, и за азбучната молитва. Така проектът ще бъде първата реформа от години насам.
