ЗАДРЪСТВАНИЯТА ПРИ ДРАГИЧЕВО ВЕЧЕ СТАНАХА НАЦИОНАЛЕН проблем. Даже открито започнаха да ни съветват от телевизиите да не минаваме оттам, освен ако не сме пеша. Това последното е идея! Простата аритметика сочи, че разстоянието от Драгичево до Владая ще се измине за около два часа, ако човек разчита на двата си крака. С кола е точно толкова, и то ако имаш късмет. Най-пародийното е, че се хвърлят луди пари и пиар за пътища по Родопите, където на ден минават по пет човека, а там, откъдето се движи половин България, не се прави нищо поне за кумува срама. Че е тесен пътят – тесен е. Че всичко живо кара по него – и това е вярно. Обаче, че никой не регулира хаоса е най-вярно. На положението продължава да се гледа като на светска суматоха, която не касае богоизбраните. Те си имат буркани и даже хеликоптери. И продължават да пробутват простотията с метрото от Люлин до Перник, което направо си звучи като шизофрения.
ЗАПОЧНАХА НОЕМВРИЙСКИТЕ МУЗИКАЛНИ ДНИ. ИМАШЕ НАВРЕМЕТО такава културна практика. Ноември е месец за творчески реализации и превъплъщения. Днес, девети ноември, е падането на Берлинската стена. Утре е Десети ноември, а други ден единайсети. Нещо като Света троица на демокрацията. Политиката така ще се нагъсти, че ще замечтаем за музикални симфонии от ноеврийските дни. Всъщност почти едно и също е дали ще ти чагъртат на разстроените струни на цигулка, или ще ти вдигат кръвното с тъпоумни анализи на емблематични дати.
ДОБРЕ, ЧЕ ПАДНА ДЪЖД ВЧЕРА, ТА ВРЕМЕННО ОТСТРАНИ УГРОЗАТА да изгорим като гущери. Няколко дни жегите бяха достатъчни простотията да си проличи, че и да се види отдалеч. В неделя пламъци озаряваха бая гори и поля, дело на безмозъчните клетки на някого. Тази опасност вече отпадна, без обаче безмозъчните клетки да са станали мозъчни.
