Предполагам, всеки от вас усеща кризата в литературните въжделения на днешния българин. Изобщо, тази дума „криза” се е вкоренила дълбоко в умовете ни, така че за който и аспект от нашето съществуване да се обели дума, все казваме, че бил в криза. Криза в здравеопазването, в образованието, във възпитанието, в морала, в ценностите. Изобщо, спомене ли се България, ние вече си представяме една огромна криза, съставена от по-малки кризички и накъдето и да се обърнем, виждаме една кризисност на нещата.
Но моля, поспрете! Въпреки всичко, дори и в Перник се чете. Дори и младите четат. Е, не колкото в миналото, но все пак четат. „Кризата” е в това, че не четат това, което са чели родителите им, а именно по-възрастните имат способността да казват в криза ли е нещо или не. Както и да е, сега тийнеджърите предпочитат историите за вампири, вместо за индианци, единственият минус на което е, че са по-бедни на историческа достоверност, но за сметка на това пораждат по-всеобхватно въображение, а това е важно. Но въпреки модерността на вампирите от поредицата на Стефани Майър „Здрач”, малдежите откриват и други книги, защото четенето поражда четене.
И в антикварната, и в новата литературна търговия се наблюдава нарастващ интерес към словото. Оттук нататък, всичко е въпрос на предпочитание.
Отчаяните от живота често се насочват към езотериката и книгите за самопомощ, както и към кратките литературни жанрове на Коелю и Хорхе Букай. Тези книги не изсикват предварителна литературна подготовка, лесносмилаеми са, и затова дори неизкушените от четенето се протягат към примамливия им оптимизъм. Други хора пък са се специализирали в различни жанрове: нещастните жени обичат розови романи, а други предпочитат класически и нови криминалета и трилъри. За жалост, има и такива читатели, в чиито библиотеки се намират единствено книгите за българската мафия. Това са предимно малдежи, които мечтаят за бляскаво криминално бъдеще и черпят мъдрост и вдъхновение от тях. Друг популярен литературен жанр-това са книгите за конспирации и скрити тайни, които обещават да дадат просветление на читателя за света, в който живеем. Те са главно за хора, които не вярват в нищо и чувстват, че са заобиколени от една измама.
Общо взето, болшинството от четящи в Перник, пък и навякъде, търси в книгите по-скоро бягство и илюзия.А онези книги, които предлагат трудните за преглъщане истини, пътя към вярата и доброто, онези книги, написани, за да ни предпазят от илюзиите, не да ни ги дават,е, те почти не се четат. Философията почти не се търси, поезията е за избрани, класиците се четат само от хора, които са ги чели и преди. Е, и някои младежи също влизат в света на сериозната литература, което е и единствената надежда.
