Хубаво е, че статистиката отрежда на българските ученици грамотност, равна на тази в Тринидад и Тобаго. Само че трябваше да уточни дали сме между Тринидад и Тобаго, преди тях или след тях. И защо ще ни сравняват с две държави едновременно – Тринидад и Тобаго, като можеше само с по-изостаналата от тях.
Проблемът не е в грамотността, а в критериите. Знае ли някой например колко четат децата в Тринидад и Тобаго, та това ще звучи като обида? И защо статистиката не казва каква е разликата между Тринидад и Тобаго, та трябва да гадаем.
Да се сравняваш с Тринидад и Тобаго нито е срамно, нито недостойно. Та по други параграфи се сравняваме с Хаити и това ни прави щастливи. Както се знае от географията, Тринидад и Тобаго са две екзотични страни, които кой знае защо се споменават все заедно. Важното е при следващото преброяване на четящите ученици да отчетем напредък, а именно – да сме и преди Тринидад, и преди Тобаго. Само тогава можем да считаме, че реформата в образованието е дала резултат. И Тринидад да се срамува заедно с Тобаго.
