Когато в държавата практически не се случва нищо, и нищото е новина. При това водеща. От няколко дена заседанията на парламента се следят изкъсо от цялото репортерско войнство, сякаш там се решава съдбата на човечеството. А то всъщност 240 души /даже 121/ просто ходят на работа. Така присъствието на работното място се извежда на челните страници и в най-гледаемото време като събитие, от което зависи храносмилането на българина.
Приемането на изборния закон се фетишизира до степен на параноя. Логично. При толкова шумни акции по всякакви поводи, вниманието на народа трябва да се задържи, докато дойдат празниците. А нощните заседания на парламента са идеален повод. Приемането на няколко алинеи отнема няколко часа телевизионно време и в крайна сметка никого не интересува какво точно е прието. Така или иначе до изборите догодина ще го забравим.
Така нищото става нещо, а дъвката, която виждаме да премятат в устата си бая народни избраници по време на работа, си е чист символ на нищоправенето, издигнато в култ.
