Не беше лошо предългият уикенд за Трети март да се слее с осмомартенския празник, обаче и за това ще дойде време. Важното е, че дойде желаният Осми, та малко да се очовечи медийното пространство. Което напоследък беше заприличало на сводка от фронта, имайки предвид интереса, с който наблюдаваме либийско-туниската граница.
За жените се пише и говори само хубаво, та днес е денят на положителните новини и коментари. Струва си поне веднъж в годината и малко слънце да огрее от нашите медии, а не само кървища и ужас. Денят на жената е повече ден на мъжа, щото предизвиква чувства в силната половина на човечеството. Проблемът е, че тия чувства не могат да компенсират античувствата през останалите 364 дена, но поне Осми март прави опит да се пребори с тая негативна тенденция.
На Осми март стават чудеса като на Коледа. Играят се доста театри, сапунки и даже оперети. Хората стават по-добри, ако мартенското време може да се оцени като добър символ. Но понеже не може – Осми си остава Денят на нежността и усмивката, които трябва да компенсират всичко.
