Стефан Стефанов е добър човек. Толкова добър, че трябва да вземе процент от рекламите на телевизиите. Заради него най-гледаното време беше супер гледано, а рекламодателите удариха джакпот. На всичко отгоре, като истински мъдър човек и патриот, Стефан Стефанов се предаде точно в седем и десет сутринта, за да могат сутрешните блокове да отразят историческия факт и да изпаднат в еуфория от щастливото събитие, разтърсило нацията като японско земетресение.
Обаче край. Няма го вече Стефан Стефанов. Няма я тръпката на новината, интервюто на психолога, бисерите от улицата, вълнението на репортерката. Продължаваме да тъпеем с турски сапунки и столични комедии.
Ама знае ли човек? Като нищо Стефан Стефанов могат да го поканят в някой сутрешен блок да даде пространно интервю за великото си дело, което така ощастливи България, че Сливен се изравни с Фукушима и Триполи на историческата карта. Лечков трябва улица да кръсти на негово име, а защо не и банката на Петя Савова? А и автографи да почне да раздава от затвора, щото идиотизмът му е заразителен.
