ОТМИНА И НАЙ- ОДУМВАНАТА ПОНЕ ЗАСЕГА МАНИФЕСТАЦИЯ на 24 май. В нея всеки намери това, което търсеше. Политиците се показаха предизборно, основните училища си показаха мажоретките, средните- извънабитуриентската хубост, търговците си показаха стоката,
а клюкарите се самозадоволиха вербално. Явно оттук нататък ще трябва да се промени и значението на самото понятие "манифестация", щото продукцията от оня ден беше манифестация на какво ли не. Денят на буквите стана ден на всичкоправенето. Нещо като кукерски фестивалсамо че без маски. Впрочем маски имаше, но това е друга тема. В тоя иначе пищен панаир се губи духовността, заради която се е събрал толкова народ. Тържеството на площада сякаш имаше за цел да конкурира екзотиката на паралелно протичащите абитуриентски балове. Вярно, всяко училище е в правото да покаже най- доброто от себе си, но остава тягостното усещане, програмата е прекалено волна, за да има нещо общо с Деня на славянската писменост и култура. Затова да не се сърдим на ония перничани, които заявяват, че отново са намразили манифестациите.
ДНЕС Е ЕДИН ОТ ОНИЯ УЧЕБНИ ДНИ, ЗА КОИТО ВАЖИ ЦИГАНСКОТО правило "Тука има- тука нема". Демек, след петдневна полуваканция учениците са на училище, колкото да не забравят къде се намира сградата. Утре обаче повече от половината отново не са на училище, понеже са т. нар. малки матури за основното училище. Вдругиден, събота, се отучва 23 май, колкото и неприятно да е това. И отново следва един хубав двудневен уикенд- неделя и понеделник, щото в понеделник е втората малка матура. Така че малките ученици също като каките и батковците абитуриенти имат основание през ден да викат "Едно- ура! Две- ура!". И годината свършила...
