На втори юни всеки чака да чуе сирените. Сякаш тоя ден трябва
да е звучен като дискотека, която не може без високи децибели.
А същността на втори юни е не във воя на сирените, а в мълчанието.
В онова мълчание, което е по- звучно и от най- силния грохот
на минали боеве.
На втори юни се броят не просто минутите, в които ще свирят
сирените. Броят се героите. А за това три минути не стигат. Даже
три часа не стигат. Имената са толкова много, че сред тях винаги
се срещат и непознати.
Затова втори юни носи паметта на България. Защото е ден на
знайните и незнайните. Особено на незнайните, чиято численост
даже историците не знаят. Тяхното изброяване е дълго, колкото
и паметта българска. Без тяхната саможертва и знайните нямаше
да съществуват.
Обаче втори юни съществува, за да опитаме да преброим и
едните, и другите. И да видим дали в тоя списък има място и за нас.
