ДОБРЕ, ЧЕ УМРЯ ВУЙЧО, ТА ДА СЕ СЪБЕРЕМ РОДАТА И ДА СЕ ВИДИМ, казал след погребението опечален роднина. Добре, че беше Денят на независимостта, та да се съберат на едно място пернишките политици и да ги видим, бихме добавили ние, без да влагаме и грам погребален акцент в разсъжденията си. 22 септември освен като недъждовен се оказа и нетипично присъствен пред Коня, за който някои твърдят, че е кобила. Егати и символиката- баш тогава се откри официално предизборната кампания и всички отчетоха мероприятието едновременно и вкупом. Маса народ се строи пред Коня с нескритото намерение да се качи на белия кон на победителя след един месец. Там за всички място няма, затова още от оня ден някои побързаха да заемат изгодни предстартови позиции, къде с лакти, къде с галантност. Въпросът беше да блеснеш с присъствие и още по- съществено- да застанеш до правилния човек в редицата на опечалените, пардон, на независимите. Така градинката около Коня се превърна в нещо като аристократичен салон, където висшето общество организира традиционните си пищни балове и където се завръзват нови любовни връзки и се зарязват стари. И най- важното- започва да работи градската клюкарница, та няма да спре цели четири години. Панаирът на политическата суета е открит и всяка клюка е вярна до доказване на противното. А най- вярното е, че мнозинството местни аристократи ще запазят погребалното си настроение и след изборите.
ПЕРНИШКИЯТ ТЕАТЪР Е В ПОЛОЖЕНИЕ АХА ДА ГО ОТКРИЯТ, ВПРОЧЕМ ДА ГО ОТКРИЕ. Храмът на изкуството е като родилка в деветия месец. Остава да се купят само ножица и лента. Строителите едва чакат нареждане да освободят терена, за да дойде специалистът по откриванията. Ликовете на Асен Блатечки и Калин Врачански са изложени на видно масто пред Двореца като кандидатпрезидентска двойка. Всъщност, какво има да се открива? Та театъра го откриха още като дадоха парите за ремонта...
