Културата ни не е цъфнала, но отвреме-навреме се появи някое пролетно цвете, което съживи духовното мъртвило и събуди трепети за нещо свежо и стойностно. Вчерашната изложба на децата от школа “Дъга” в Парламента беше значим пернишки принос в това, което банално се нарича духовна съкровищница на нацията. Ако със законодателство и модерно управление не можем да блеснем, поне да се възгордеем от творческия потенциал на децата. В еуфорията на хвалебствията има много помпозност, обаче и реална оценка на богатите заложби, които са надежда за един по-красив свят, за едно бъдеще на творчество, а не на разруха, за поглед към възвишеното, а не към бездуховното.
Школата на Георги Ковачки стана запазена марка за изкуство и труд, за родолюбие и успех. От нея лъха на надежда и вяра, на творческо упорство и оригиналност.
Вчерашният ден донесе признанието, че в Перник грее пламъка на неподправеното детско изкуство. То е онова духовно начало, което отвежда в желаното добро бъдеще на България
