Какви пет лева, какви данъци и такси? Това е девизът на радомирци днес, които в знак на гражданско несъгласие с какафонията около нормативната уредба наказаха общината, а от там и себе си с неплащане. Какво по-хубаво от това, ще им завиди всеки трезвомислещ българин, убедил се, че животът не става по-хубав и като си плащаш като кум, и като се правиш на ударен. Затова неплащане му е майката.
Правилно. Софиянци ни научиха на дяволъка, че скъпото може да поевтинее, и даже на немислимото - държавата да връща пари.
Радомирската фискална политика е уникална. Крамолният им местен парламент пося семената на недоверието към институциите, в резултат на което градът ще затъне до колене в боклук, обаче инатът умира последен. Каквато общината - такива и данъкоплатците. Боклукът не пада по-далеч от контейнера.
Има нещо дълбоко философско в мръсния радомирски проблем. Когато властта не знае какво прави, да й откажем данъците си. Не могат да осъдят цял град, та камо ли да му вземат парите. Че те един ром не могат даже да осъдят. Положението няма да се оправи, докато съдбата на държавата не стане като съдбата на всеки човек.
