Манол Йорданов: Искам медал от международни състезания
Един от безспорно успешните пернишки спортове в последните години е боксът. В края на всяка година състезателите в най-мъжествения спорт отчитат не един и два медала и сериозно присъствие в боксовия живот на страната. Така е и тази година. Доволен ли е човекът, който напоследък е синоним на бокса в Перник старши треньорът на тима “Перник - Ладимекс”, Манол Йорданов ще научим от следващите редове.
- Г-н Йорданов, с какви успехи изпращате 2003 година?
- През отминаващата година сме спечелили десет медала във възрастовите групи юноши младша възраст и момчетата. Не представихме състезатели при юношите старша възраст. Имаме двама представители при мъжете, но при тази убийствена конкуренция напоследък в мъжкия бокс на тях им е много трудно да стигнат до медалите. Смятам, че това е сериозен успех за бокса при условията, при които тренираме.
- Кое е постижението, което ще отличите през годината?
- Безспорно за нас най-доброто е, че изградихме един боксьор като Бойчо Герасимов, който за мен е не на национално, а на световно ниво. Безспорен факт е, че на който и турнир да участва играе най-много една среща. Повечето му противници ги е страх да излязат срещу него и се отказват. Много е трудно обаче да го задържа в Перник и той да представя страната от името на пернишкия боксов клуб. И днес търсих решение на проблема и разговарях с ръководството. Той е в младежка възраст и вероятно ще вземе участие в световните и европейски първенства, които се провеждат в тази възрастова група. Трябва да се търсят начини за задържането му.
- В Перник отдавна не е провеждано състезание по бокс, ще получат ли възможност пернишките любители да видят състезатели по този спорт в града ни на живо?
- Дал съм заявка във федерацията за домакинство на състезания при юношите младша възраст и при момчетата. Тук има условия за провеждането им, от федерацията зависи да ни бъде отпуснато домакинство. Надявам се, че ще го получим.
- Да се върнем пак на голямата грижа, задържането на състезателите.
- Аз мисля, че тук трябва да се намеси и федерацията. Вижте какво стана с Ивайло Боянов, например. Отиде да отбива военната си служба в ЦСКА, после започна да учи в НСА и си остана в столицата. Същото се получи и с Траян Мирчев. Нужни са промени в нормативните документи, защото с израстването на години, същото ще се случи и с Бойчо Герасимов. Въобще съдбата на много от провинциалните клубове е доста нерадостна. Тъкмо като дойде времето да вземат дивиденти от състезатели, които са градили с години и остават без нищо.
- Единствено Пловдив и Варна, като че ли правят изключение.
- Така е. Но не трябва да се забравя, че в Пловдив получават значителна поддръжка от президента на федерацията Марин Димитров. Освен това и Пловдив и Варна са големи градове, с добре развит бизнес и там е значително по-лесно да се намерят средства за бокса. Там има и много висши учебни заведения и повечето от младите хора остават в тях.
- Примирявате ли се с положението?
- В никакъв случай не трябва да се премиряваме. Трябва да се търси изход от положението. Да стане така, че и ние тук в Перник да не се радваме само на титли и медали при момчета и юноши, да имаме възможности да запазим тези деца и да имаме конкурентен мъжки тим.
- Какво ще приемете за успех през следващата година?
- Състезател в националния отбор и медали от международни състезания.
