Самоунищожението на нацията е феномен като колорадския бръмбър. Преди да пишем програми за борба с тероризма отвън и да въвеждаме драконовски мерки по границите не е ли по-редно да въведем военно положение по гари, магистрали, ж.п. линии и други комуникации. Дали ще загинеш от камикадзе-фанатик или от нашенски пладнешки крадец е все едно. Единият ще взриви каквото си поиска, а другият ще убие стотици, ако влакът дерайлира.
Радомирският случай не е обикновена криминална хроника. Скъпоценната скрап-релсите, отдавна са обект на нашите камикадзета, третирани от съда като кокошкари. Опасната игра с тоя род кражби е пряка заплаха за националната сигурност. Това е епидемия с евентуални неизчислими жертви. За да върви държавата по релсите към Европа е нужно военно положение и в законодателството.
