Ако сме ревностни вярващи снощи за последен път преди Великден би трябвало да сме блажили. Беше Месни заговезни. Започват предългите великденски пости.
Постенето наистина започва да се усеща. Става дума не толкова за излишък на трапезни глезотии, колкото за пълно обезмасляване на новинарското блюдо. Ситуацията е такава, че всяка дума на голям човек минава за подробен анализ на вътрешното и международното положение. От постния и направо сухарски информационен бюлетин се изстисква и най- дребната капчица блажна новинка и се залива обилно медийната филия. Това, че премиерът щял да ходи в Англия, се превръща в сензация все едно Христос ще ходи по водите на Панчаревското езеро. Това, че един депутат си е показал заменките с гори , се тълкува като че ли царят е върнал горите барабар с камионите за превоз на дървесина. А жребият за Европейското по футбол трябва да трогне всяко българско сърце , сякаш сме шампиони на шампионите и без тая игра не можем нито секунда.
Така е при великденски пости. Мъчим се да блажим и от постното. На сиромах човек и постите му блажни.
