АКО Е ВЯРНО, ЧЕ ОТ ДНЕС НЕМА ЛАБАВО И УПРАВАТА ЩЕ ВЪВЕЖДА СИНЯТА ЗОНА в центъра на Перник, дваж по- вярно е, че това обещава да е една мътна и кървава работа. Може даже да се каже по запалянковски, че започва битката за Перник. Кой кого? Времената обещават да са интересни. Някои от улиците на града ще се превърнат в снимачни площадки за екшъни, трилъри, даже психологически драми. Възможно е да има и сапунки с щастлив край, но те ще бъдат по изключение – само ако успееш да паркираш, да си свършиш работата и да избягаш , преди да е дошъл оня с талончетата. Иначе започва нова ера за шофьорското племе. В ход е един крупен социален експеримент, който трябва да докаже гаси ли се туй, що не гасне. Отговорът горе- долу е ясен, но все пак нищо не пречи да се опита. От една страна синята зона ни приравнява към световните мегаполиси, а какво по- престижно от това? От друга създава ново качество на живот и шофиране – ако досега си карал на страх да не те хванат катаджиите, сега ще караш и на страх, че като спреш, трябва да платиш. Демек, не само движението, но и покоят е скъпо удоволствие. Разправят, че Сталин се е справил с всички, само с шофьорите не е могъл. Ето един хубав повод местната управа да провери дали се е поучила от грешките на бащата на народите. По- точно- от единствената му грешка.
СЪБОТНАТА ЗАДУШНИЦА НЕ БЕШЕ МНОГО ЩАСТЛИВА ЗА ЦИГАНСКИТЕ ТУМБИ, дето обират храната от гробищата. Причините бяха две. Лошото време отказа бая народ да ходи на гробовете на своите близки, с което количеството на съестните продукти пострада сериозно. Освен това и гадният сняг нанесе тежки поражения върху качеството на сладкишите, оставени незавити в целофан.Така специалистите по обиране на гробове бяха в ситуация да проклинат времето и да скърбят, сякаш са загубили близък човек...
