НА ДНЕШНО ВРЕМЕ Е НАЙ-ЛЕСНО ДА СИ БИВШ КМЕТ. Раздаваш акъл в промишлени количества на действащия и за парите не мислиш. Горе-долу така се получи на вчерашната традиционна среща на бившите кметове на Перник с настоящия. Почти половин час ексградоначалниците умуваха как щяло да се направи пешеходен подлез срещу хотел „Струма”, та народът да минава отдолу, а колите отгоре. Дискусията беше толкова продуктивна, колкото като в оная притча, в която попове умуват колко дяволи могат да се съберат на върха на една игла. Ще рече човек, че на Перник само тоя подлез му е кусура. А ако някой от бившите началници си беше направил труда да сметне за какви пари говори, сигурно щеше да се изчерви от срам и да си скрие някъде по-надълбоко кметската диплома. То Общината жълти стотинки брои, когато трябва да се разплащат важни социални и инфраструктурни проекти, а ония милионите за нищо си ги нямат. Важното е лаф да става. Кметицата прояви неподозирана дипломатичност, като не им каза: „Акъл не ща, пари ми дайте!” Да, ама нали сбирката беше оповестена като разговор, та се проведе като безсмислен разговор.
ТРАСЕТО МЕЖДУ ВЛАДАЯ И ДРАГИЧЕВО НАПОСЛЕДЪК ЗАПОЧНА ДА СТАВА като автогробница. По-лошото е, че няколко пъти стана истинска гробница. И вчера две верижни катастрофи подхраниха пикантно полицейския бюлетин. Прав е Бойко Борисов да пуска метро до Перник. Иначе спасение няма. И не само заради Владайско-Драгичевския ад. А и щото чистак новата магистрала „Люлин” не вещае по-добри времена за моторизираните перничани и столичани. Накъдето и да тръгнеш – попадаш в капан. През Радомир – задръствания, през Владая – катастрофи, по Люлин – дупки в новия асфалт. Затова да почват по-скоро метрото, та всичко да влезе под земята...
