Нямаме друг избор – днес ще се празнува. Алтернативата е да не празнуваме и да си останем в лапите на кризата.
И ако кризата ни връхлетя без да я желаем, то Деня на града сме го планирани отдавна. А най-добре ако сме оставили за него и място в сърцето си. Че кесията няма да е пълна с изобилие е ясно, но малката радост на 19-ти октомври открай време сгрява перничани. Сигурно ще ги сгрее и днес. Въпреки намръщеното време, напук на природните напъни да се измокрим до кости и в противовес на многото неверници, за които празник по време на криза е като пир по време на чума.
Денят на града е кажи-речи единствения светъл прозорец в тъмната Индия, където живеем. Най-вече за малките! Ще го помнят чак до следващия. А техните родители да не забравят, че празникът не идва административно, а когато сам го пожелаеш.
Затова да заменим кризата с празник, да отворим сергията на своята душевност и да се порадваме на правилния си избор.
